отвратила

Речник на българския език

1. отвратила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвратила е производна форма на отвратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвратила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отвратила е производна форма на отвратя (мин. деят. св. прич. ж. р.).