отвратил
1.
отвратил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
отвратил
е производна форма
на отвратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
отвратил —
мин. деят. св. прич. м. р.
отвратил
е производна форма
на отвратя (мин. деят. св. прич. м. р.).