отвратил

Речник на българския език

1. отвратил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвратил е производна форма на отвратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвратил — мин. деят. св. прич. м. р.

отвратил е производна форма на отвратя (мин. деят. св. прич. м. р.).