отвратели

Речник на българския език

1. отвратели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отвратели е производна форма на отвратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отвратели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отвратели е производна форма на отвратя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).