отвозел

Речник на българския език

1. отвозел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвозел е производна форма на отвозя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвозел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отвозел е производна форма на отвозя (мин. деят. несв. прич. м. р.).