отвличало

Речник на българския език

1. отвличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвличало е производна форма на отвличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвличало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвличало е производна форма на отвличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отвличало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отвличало е производна форма на отвличам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отвличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отвличало е производна форма на отвличам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).