отвинтил съм

Речник на българския език

1. отвинтил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отвинтил съм е производна форма на отвинтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отвинтил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отвинтил съм е производна форма на отвинтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).