отвинтило е

Речник на българския език

1. отвинтило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвинтило е е производна форма на отвинтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвинтило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвинтило е е производна форма на отвинтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).