отвинтили

Речник на българския език

1. отвинтили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отвинтили е производна форма на отвинтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отвинтили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отвинтили е производна форма на отвинтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).