отвинтила съм

Речник на българския език

1. отвинтила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отвинтила съм е производна форма на отвинтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвинтила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отвинтила съм е производна форма на отвинтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).