отвинтила е

Речник на българския език

1. отвинтила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвинтила е е производна форма на отвинтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвинтила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвинтила е е производна форма на отвинтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).