отвинти

Речник на българския език

1. отвинти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отвинти е производна форма на отвинтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отвинти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отвинти е производна форма на отвинтя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отвинти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отвинти е производна форма на отвинтя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. отвинти — повелително наклонение, ед. ч.

отвинти е производна форма на отвинтя (повелително наклонение, ед. ч.).