отвинтело

Речник на българския език

1. отвинтело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвинтело е производна форма на отвинтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвинтело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отвинтело е производна форма на отвинтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).