отвинтели

Речник на българския език

1. отвинтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отвинтели е производна форма на отвинтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отвинтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отвинтели е производна форма на отвинтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).