отвинтел

Речник на българския език

1. отвинтел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвинтел е производна форма на отвинтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвинтел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отвинтел е производна форма на отвинтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).