отвеял е

Речник на българския език

1. отвеял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвеял е е производна форма на отвея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвеял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвеял е е производна форма на отвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).