отвеяло е

Речник на българския език

1. отвеяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвеяло е е производна форма на отвея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвеяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвеяло е е производна форма на отвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).