отвелия

Речник на българския език

1. отвелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

отвелия е производна форма на отвея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. отвелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

отвелия е производна форма на отвея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

3. отвелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

отвелия е производна форма на отведа (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).