отвеждал

Речник на българския език

1. отвеждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвеждал е производна форма на отвеждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвеждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвеждал е производна форма на отвеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отвеждал — мин. деят. св. прич. м. р.

отвеждал е производна форма на отвеждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отвеждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отвеждал е производна форма на отвеждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).