отбулил съм

Речник на българския език

1. отбулил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отбулил съм е производна форма на отбуля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отбулил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отбулил съм е производна форма на отбуля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).