отбулил е

Речник на българския език

1. отбулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбулил е е производна форма на отбуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отбулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбулил е е производна форма на отбуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).