отбулило е

Речник на българския език

1. отбулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбулило е е производна форма на отбуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отбулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбулило е е производна форма на отбуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).