отбулил

Речник на българския език

1. отбулил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбулил е производна форма на отбуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отбулил — мин. деят. св. прич. м. р.

отбулил е производна форма на отбуля (мин. деят. св. прич. м. р.).