отбулел

Речник на българския език

1. отбулел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбулел е производна форма на отбуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отбулел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отбулел е производна форма на отбуля (мин. деят. несв. прич. м. р.).