отбръмчал съм

Речник на българския език

1. отбръмчал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отбръмчал съм е производна форма на отбръмча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отбръмчал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отбръмчал съм е производна форма на отбръмча (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. отбръмчал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отбръмчал съм е производна форма на отбръмча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).