отбръмчало

Речник на българския език

1. отбръмчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбръмчало е производна форма на отбръмча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отбръмчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбръмчало е производна форма на отбръмча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отбръмчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отбръмчало е производна форма на отбръмча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отбръмчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отбръмчало е производна форма на отбръмча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).