отбръмчали

Речник на българския език

1. отбръмчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отбръмчали е производна форма на отбръмча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отбръмчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отбръмчали е производна форма на отбръмча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. отбръмчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отбръмчали е производна форма на отбръмча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. отбръмчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отбръмчали е производна форма на отбръмча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).