отбръмчал

Речник на българския език

1. отбръмчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбръмчал е производна форма на отбръмча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отбръмчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбръмчал е производна форма на отбръмча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отбръмчал — мин. деят. св. прич. м. р.

отбръмчал е производна форма на отбръмча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отбръмчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отбръмчал е производна форма на отбръмча (мин. деят. несв. прич. м. р.).