отбръмчавал

Речник на българския език

1. отбръмчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбръмчавал е производна форма на отбръмчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отбръмчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбръмчавал е производна форма на отбръмчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отбръмчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

отбръмчавал е производна форма на отбръмчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отбръмчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отбръмчавал е производна форма на отбръмчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).