отбрулил си

Речник на българския език

1. отбрулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отбрулил си е производна форма на отбруля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отбрулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отбрулил си е производна форма на отбруля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).