отбрулило е

Речник на българския език

1. отбрулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбрулило е е производна форма на отбруля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отбрулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбрулило е е производна форма на отбруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).