отбрулило

Речник на българския език

1. отбрулило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбрулило е производна форма на отбруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отбрулило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отбрулило е производна форма на отбруля (мин. деят. св. прич. ср. р.).