отбрулили

Речник на българския език

1. отбрулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отбрулили е производна форма на отбруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отбрулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отбрулили е производна форма на отбруля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).