отбрулила е

Речник на българския език

1. отбрулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отбрулила е е производна форма на отбруля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отбрулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отбрулила е е производна форма на отбруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).