отбрулил

Речник на българския език

1. отбрулил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбрулил е производна форма на отбруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отбрулил — мин. деят. св. прич. м. р.

отбрулил е производна форма на отбруля (мин. деят. св. прич. м. р.).