отбрули

Речник на българския език

1. отбрули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отбрули е производна форма на отбруля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отбрули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отбрули е производна форма на отбруля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отбрули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отбрули е производна форма на отбруля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. отбрули — повелително наклонение, ед. ч.

отбрули е производна форма на отбруля (повелително наклонение, ед. ч.).