отбрулела

Речник на българския език

1. отбрулела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отбрулела е производна форма на отбруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отбрулела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отбрулела е производна форма на отбруля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).