отбранило

Речник на българския език

1. отбранило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбранило е производна форма на отбраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отбранило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отбранило е производна форма на отбраня (мин. деят. св. прич. ср. р.).