отбранил

Речник на българския език

1. отбранил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбранил е производна форма на отбраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отбранил — мин. деят. св. прич. м. р.

отбранил е производна форма на отбраня (мин. деят. св. прич. м. р.).