отбрал

Речник на българския език

1. отбрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбрал е производна форма на отбера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отбрал — мин. деят. св. прич. м. р.

отбрал е производна форма на отбера (мин. деят. св. прич. м. р.).