отбола

Речник на българския език

1. отбола — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отбола е производна форма на отбода (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отбола — мин. деят. св. прич. ж. р.

отбола е производна форма на отбода (мин. деят. св. прич. ж. р.).