отблъснел

Речник на българския език

1. отблъснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отблъснел е производна форма на отблъсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отблъснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отблъснел е производна форма на отблъсна (мин. деят. несв. прич. м. р.).