отблъснал е

Речник на българския език

1. отблъснал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отблъснал е е производна форма на отблъсна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отблъснал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отблъснал е е производна форма на отблъсна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).