отблъснал

Речник на българския език

1. отблъснал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отблъснал е производна форма на отблъсна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отблъснал — мин. деят. св. прич. м. р.

отблъснал е производна форма на отблъсна (мин. деят. св. прич. м. р.).