отблъскваха

Речник на българския език

1. отблъскваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отблъскваха е производна форма на отблъсквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отблъскваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отблъскваха е производна форма на отблъсквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).