отбил съм

Речник на българския език

1. отбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отбил съм е производна форма на отбия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отбил съм е производна форма на отбия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).