отбил е

Речник на българския език

1. отбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбил е е производна форма на отбия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбил е е производна форма на отбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).