отбила

Речник на българския език

1. отбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отбила е производна форма на отбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отбила е производна форма на отбия (мин. деят. св. прич. ж. р.).