отбиел

Речник на българския език

1. отбиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбиел е производна форма на отбия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отбиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отбиел е производна форма на отбия (мин. деят. несв. прич. м. р.).