отбивахте

Речник на българския език

1. отбивахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

отбивахте е производна форма на отбивам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. отбивахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

отбивахте е производна форма на отбивам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).