отбегнел

Речник на българския език

1. отбегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбегнел е производна форма на отбегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отбегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отбегнел е производна форма на отбегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. отбегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отбегнел е производна форма на отбягна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. отбегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отбегнел е производна форма на отбягна (мин. деят. несв. прич. м. р.).